Write and live

Четири рози. Тъмно червени. Бутилка щастие. Само за нас.

Няма врата, която да отворя. Няма път, по който да тръгна. Няма очи, които да погледна. Няма сърце, което да обичам. Плачеш ли? Сърце, плачеш ли? Предателствата и мъките те нараниха, нали? Зная го. Създай врата, която да отвориш. Направи път, по който да минеш. Намери очи, които да гледаш. Присвои сърце, което да обичаш. Щастието ще се появи. Ти просто не плачи.

Усмивката широко се простира на кръглото лице. Очите ти като перлини срязват моето небе. Косите ти да галя с моите ръце, с усмивка блага да милвам твоето сърце. Майчице моя, едничка си ми ти. С твойта красота безценна убиваш всичките жени.

Имам ли шанс да си тръгна сега и никога да не се върна? Имам ли воля да те забравя сега и никога да не си спомня? Имам ли сила да устоя на болката? Имам ли изход, да се тръгна сега?

Среща. Думи. Допир. Нежност. Път.  Устни. Очи. Оф, пак ли ти? Ти, със сините очи.

Романтика. Чаша червено вино. Прегръщам те. Само в съня си.